Рекламна блогосфера

Аз съм като всички гарги и повечето жени – падам си по лъскави неща и красиви дрънкулки. Такава съм и като читателка – обичам хубавите корици, добре изпипаните описания на гърба и оригиналните (ако може – загадъчни) заглавия. Разбира се, този начин за подбиране на четиво твърде често ме разочарова и затова в редките случаи, когато успея да се преборя с гаргата (и жената) в себе си, аз се сдобивам с непретенциозна на пръв поглед книга, която може и да не радва окото, но със сигурност топли душата.

„Чашата на гадателката” стана моя съвсем случайно. Дори нямаше нужда да се боря с гаргата, за да се сдобия с нея – беше ми подарък. Веднага попадна в личната ми категория на не-лъскавите книги – безлична корица, странно заглавие и английски автор, обсебен от България. И все пак реших да й дам шанс. Имаше защо.

„Чашата на гадателката” не е обикновен роман, а странна смесица от описания, събития, спомени и оценки за България, представени къде с възхищение, къде със снизхождение, къде с неподправено чувство за хумор. Авторът ни запознава с личностите, които са го заинтригували, с местата, които са го впечатлили, със случките, които никога няма да забрави. От думите ми може би звучи като нескопосан пътепис, но истината е, че това е книга, която в по-малко от 300 страници успява да обхване цялата ни родна действителност с всичките й противоречия и конфликти. По страниците й оживяват ромски гета и старинни градчета, християнски традиции и вековни езически ритуали, политически дискусии и общочовешки стремежи.

Романът безспорно ще се стори интересен на всеки чужденец, решил да посети страната ни. Но още по-интересен ще бъде за нас – героите в него. Защото книгата на Джон Хамилтън разкрива в нова светлина онова, което в съзнанието ни отдавна се е превърнало в клише или просто е загубило смисъл. Ще си припомним позабравени събития и конфликти, ще видим през очите на западняка комунизма и демокрацията, ще се посмеем с него над родните абсурди, а в края на романа ще осъзнаем, че сме научили нещо повече за самите себе си.

Дори само заради това си струва да прочетеш книга... Не-лъскава книга>

Вероятно през ума на всяка девойка е минавала мисълта, че приятелката й има по-хубава съдба от нейната. Точно така си мислят двете героини в „Чуждото е по-сладко” – Марта и Елайза.�

Животът на двете сестри е устроен по съвършено различен начин. Марта е омъжена с две деца, живее в голяма къща с красива градина и всекидневните й грижи са изцяло свързани с мъжа и децата й. По-малката й сестра Елайза е щурата глава в семейството, която живее с приятеля си и работи като музикален редактор. Нейните грижи се свеждат до това как й стоят поредният чифт дънки „Miss Sixty” и кой нов клуб да посети.�