Субтрактивни цветове

За разлика от адитивните цветове, субтрактивните се виждат вследствие на отразяване на бяла светлина от оцветен екран. Подобно на адитивното цветосмесване, и при субтрактивното от 3 основни цвята в различна концентрация – синьо-зелено (Cyan), пурпурно (Magenta) и жълто (Yellow) – теоретически може да се получи много широк спектър от производни цветове. Нулевата концентрация на трите основни цвята дава бял цвят, а максималната им концентрация – черен цвят. На практика обаче, поради примеси и невъзможност за постигане на максимална концентрация, полученият по този начин черен цвят е “мръсно черен”. Затова за нуждите на полиграфията е добавен и четвърти основен, но неутрален цвят – черният (blacK). Така възниква CMYK цветният модел, който се използва най-често в днешно време при пълноцветния печат. CMYK моделът, макар и с 4 цвята, далеч не покрива така добре спектъра на видимата от човека светлина, както RGB модела. Затова отдавна се търсят решения за разширяване на броя цветове, които могат да се получат от няколко основни цвята. В последните 2-3 години започва практическото използване на няколко такива цветни модела, базирани на 6, 7 или повече основни цвята. Най-големи шансове за постигане на някаква популярност, и то вероятно само в областта на луксозния печат, има 6-цветният модел HexaChrome на Pantone, който се базира на 6 основни цвята – CMYK + оранжев (Hexachrome Orange) и зелен (Hexachrome Green). Моделът е известен още и като CMYKOG. Все пак, вероятността някой от тези цветни модели, осигуряващи почти идеално цветопредаване, да постигне достатъчна масовост, става все по-малка, защото посоката на развитие на печатните технологии престана да бъде насочена толкова към усъвършенстване на офсетовия печат, колкото към неговата дигитализация.