Наличието на професионален съюз на работещите в печатната комуникация ще донесе повече ред във фирмите

Сподели

Въпроси към г-н Васил Василев
за www.prepressbg.com














    КБМП би могъл да постигне набелязаните цели ако бързо излезе от «детските пелени» на личната инициатива на г-н Ясен Висулчев (за което трябва да му се благодари!) и се превърне в един от приоритетите на ръководството на СПИБ в организационно отношение. За мен това означава платен мини екип (под ръководството на секретаря на Съюза) или външна организация, които да поемат развитието му. С гол «пионерски» ентусиазъм няма да се стигне доникъде. Досегашното ми усещане е, че повечето колеги са доволни от факта, че някой от нас се е заел така активно с идеята и позицията им е твърде елементарна: ако стане – добре, печелим; ако се провали – ние нищо не сме загубили. Идеята е прекалено добра, за да заложим за нейното развитие на една лична инициатива, колкото и активна да е тя. КБМП ще заработи, ако всички, подчертавам – всички заинтересувани в него го подкрепят не само на думи, но и с дела, с активно включване.


    Държавата надали ще съдейства – не това є е работата, но в рамките на действащото законодателство и присъщия бюрократизъм на институциите дано поне не пречи. Пък може и да греша този път.


    Не. През миналата и по-миналата година в рамките на изложението ЕкспоПринтПак в ЕкспоЦентър се проведоха две кръгли маси по проблемите на специализираното образование – средно и висше – (дискусиите са публикувани в сп. полиграфия) но резултат от това няма. Една от причините е в липсата на желание в ръководството на СПИБ да се заеме реално с основните неблагополучия в тази област. За мен лично това е основополагаща задача и колкото по-скоро се отърсим от инерцията, че някой друг или държавата, ще свършат тази работа, толкова по-добре за професионалната общност. В противен случай докато мъдрите се намъдруват лудите (а те у нас не са никак малко и без власт) ще се налудуват. Погледнете само колко много маймунки вече са накацали на това клонче. А в случая количествените изменения не водят автоматично до качествени промени.


    А защо трябва да има пречки? Нали в това е смисълът на общия пазар на труда в границите на ЕС – свободно движение на хора и капитали. «Опазването» на специалистите в дадена фирма е въпрос преди всичко на фирмената политика — средства много и разнообразни, но в никакъв случай не могат да бъдат силови. Пък и това не е въпрос само на нас, печатарите, но и на държавна политика с всичките є социални аспекти. СПИБ и клъстерът би трябвало със своите инструменти да активират, подпомагат, развиват държавната инициатива и законотворчество.


    Наличието на професионален съюз на работещите в печатната комуникация ще донесе повече ред във фирмите, а СПИБ и клъстерът ще имат партньор, с когото ще могат да обсъждат и решават проблеми, като някои от поставените от Вас по-горе. Особено полезно би било наличието на профсъюз по въпросите за излизане на много от фирмите от зоната на сивата икономика, трудовите норми, заплащането, реалното осигуряване, екологията и т.н. На всяка сила, а СПИБ и клъстерът са реална сила, е необходима за баланс друга сила, каквато може да бъде само и единствено «сдруженото работничество». Освен това профсъюзите и младежките организации са най-добрият реален «инкубатор» за израстване на нови лидери, от каквито професионалната ни общност се нуждае така силно.

София, 1 юли 2007 г.

  отпечатай